Игри

Информация за страница Бобов дол

Бобовдол е град в Западна България, който се намира в Кюстендилска област. След Кюстендил градът е трети по големина в областта и освен това е административен център на едноименната община. Разположен е в планински район, в най-източния дял на Конявската планина и същевременно в най-северната част на географската местност Разметаница. Заобиколен е от три страни от дялове на Конявска планина – Гологлавският рид е разположен на изток и север, на запад пък се издига връх Колош. Равнината Разметаница се простира на юг, а през нея пък се достига до долината на река Струма. Името на града произлиза от долината, която има форма на бобово зърно и в която е разположено тогавашното село. Днес то е квартал, носещо името на поета и революционер Христо Ботев. През долината тече малката река Дедевска, която след съедниняването с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница. То се намира от водосборния басейн на Струма.  По отношение на климата в Бобов дол, той е умереноконтинентален. Средните температури не се различават особено, отколкото са тези в цялата страна. Съвремениият град се състои от две части, които са ясно обособени – квартал Христо Ботев на запад, който заема мястото на първоначалното село, застроен почти напълно с къщи. Другият квартал – Миньор – се намира на изток и е изграден в средата на 20-ти век в местността Банковица, а в него преобладаващата архитектура са жилищните блокове. До Кюстендил градът се намира на 36.691 км, а до Дупница – на 18.467 км. Разстоянието до столицата е 67.765 км, а до Благоевград – 47. 879 км.

                Числеността на населението в Бобов дол през годините е с различни показатели, като най-много са жителите през 1984 г. – 3890. Към 2008 г. те пък са били 6701, а най-малко са наброявали през 1880 г. – едва 583 жители. Още от дълбока древност този район е обитаван от траките. Открити са тракийски скални ниши в съседното село Бабинска река, които са уникални за югозападната част на България. Останки от укрепления от 12-ти век пък са открити на връх Колош. Това е период от византийското владичество над българските земи. За първи път пък името на селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи, само че не като Бобов дол, а като Бободол. През 30-те години на 14-ти век френският геолог Ами Буе посетил района с цел проучване находищата на каменни въглища. След освобождението на България от турско робство започва и промишлената обработка на тези находища. От 1891 г. находището става официална мина, като миньорството става основна професия сред мъжкото население. Теснолинейна железопътна линия се построява през 1917 г., а през 1903 г. се откриват вечерно училище и читалище. През 1937 г. пък се създава и кредитна кооперация, която се нарича Спасение. През 70-те и 80-те години на 20-ти век е икономическият разцвет на Бобов дол – тогава в града идват на работа хора от всички краища на страната. По време на Възродителния процес тук са заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието. В религиозно отношение жителите на града са източноправославни християни, а иначе в града има три църкви.

 

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker